Кой празнува имен ден през януари – трапеза и обичаи

След посрещането на Новата година, поводите да се съберете с близки и приятели продължават и през месец януари. Вижте кои именни дни предстоят и какво повеляват традициите за тяхното празнуване. Разберете какво задължително да сложите на трапезата, какви са народните поверия и обичаи.

Ако търсите уютно място в планината за януарските празници, заповядайте в нашата самостоятелна къща за гости „Панорама“ за 10 души в село Гела. Тук ще усетите родопското гостоприемство, ще се насладите на снежна зима и спокойствие.

Йордановден – 6 януари

Йордановден или Богоявление е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христов във водите на река Йордан, затова празникът и до днес се свързва с освещаването на водата и кръста. На Йордановден приключват т. нар. от народа „мръсни дни“, които започват след Рождество Христово и продължават 12 дни. Това е времето, в което злите духове действат с най-голяма сила на земята. С кръщаването на водата на Йордановден народът вярва, че светът се изчистват от злите сили и става по-безопасно място.

Според българския фолклор, в нощта на празника, небето се отваря и най-съкровените желания се сбъдват, затова не забравяйте да си пожелаете нещо в този ден. На Йордановден се хвърля кръст в ледените води и, който мъж го издави от водата, ще бъде здрав и почитан през цялата година.

Трапезата на Йордановден по традиция е постна, това е последната кадена вечеря от Коледно-Рождественския период. Хубаво е на масата да има: питка, замесена с вода, брашно и мая; сарми и пълнени чушки.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Йордана, Дана, Богдана, Богдан, Богомил, Божана, Божидар, Божидара и други.

Ивановден – 7 януари

По стара традиция на този ден се почита кумството, тъй като Св. Иван е покровител на кумството и побратимството. Младоженците посещават кумовете си и им даряват вино, месо, кравай. С Ивановден приключват празниците от коледния цикъл. На 7 януари църквата почита Св. Йоан Кръстител като пратеник на Бога, защото точно той подготвя Пътя Господен.

На трапезата на Ивановден могат да присъстват месни ястия – кървавица, луканка, свински ребра със зеле, фасул, ошав, жито, баница.

Именници: Иван, Иванка, Иванина, Ваня, Ванина, Ваньо, Йоан, Йоана, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жана, Жан, Яна и други.

Антоновден – 17 януари

Това е денят, в който църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В българския народен календар на този ден се изпълняват ритуали за предпазване от болести. Според вярванията на Антоновден не се върши никаква домакинска работа, не се вари боб и леща, за да не дойдат болести. На празника се месят содени питки, намазани с мед, които се раздават за здраве, а една се вдига на тавана, „за да не се разсърди чумата“.

В нашия фолклор Антон и Атанас били двама братя – ковачи, затова на техните дни – 17 и 18 януари празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На трапезата на Антоновден е добре да присъства печена кокошка със зеле, тутманик, баница, но не и свинско месо.

Именници: Антон, Антония, Антоанета, Антоан, Тончо, Андон, Тоня, Дончо Донка и други.

Атанасовден – 18 януари

В православното християнство това е денят на Свети Атанасий Велики. В българския фолклор Атанасовден бележи средата на зимата. Светецът е покровител на снеговете и ледовете, но на този ден отива в планината, сваля дебелия си кожух, облича копринена риза и извиква: „Иди си зимо, идвай лято!“.

На този ден не се играе хоро на мегдана и не се минава покрай високи и стари дървета, защото се вярва, че болестта гледа отвисоко и си избира жертва. В някои краища на България, на този ден се палят огньове, с които се посреща изгревът на Атанасовден. Децата и жените берат кокичета и кукуряк за здраве и дълголетие.

На този ден също не се работи. Коли се черно пиле или кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи против болести. Атанасовден е наричан и „Втора Коледа“, защото който не е заколил прасе на Рождество, може да го направи сега. Традиционно се приготвят и питки във формата на куче, защото старите българи вярвали, че чумата най-много се страхува от кучета.

Най-често на трапезата на Атанасовден присъстват: содена питка, свинско месо, луканка, кисело зеле, пълнена кокошка или петел с ориз, също така: жито, орехи, мед и баница.

Именници: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Таско, Танка, Тройко, Живко, Траян, Траяна.

Бабинден – 21 януари

Бабинден е един от най-големите народни женски празници, посветен на жените, които помагат на младите невести при раждане. В по-ново време денят 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ. Тогава се засвидетелства почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на младите родилки. Всяка жена целува ръка на бабата, полива ѝ вода да се измие и пуска през ръцете ѝ сапуна, за да се раждат лесно децата. След това я даряват и слагат обща трапеза.

Бабинден е женски празник, съпроводен с много песни, танци и веселие. Начело на трапезата сяда бабата, след това кани всички жени майки. Към края идват и мъжете, които също пеят песни и играят хора.

На трапезата се слага: млечна баница, сарми с праз или със свинско месо.

На 21 януари православната църква почита паметта на свети мъченик Неофит, затова имен ден празнуват: Неофит, Валери, Валерия, Максим, Максимилиан, Агнеса и други.

Желаем ви весели празници през 2022 г. Нека бъдат споделени с любимите ви хора!