Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа в Родопите?
Бъдни вечер и Коледа – най-уютното време от годината и един от най-големите християнски празници. Това е времето, в което цялото семейство се събира в дома, около трапезата и изпълнява магичните ритуали на своите предци. Коледата в Родопите също има своята самобитност и колорит. Вижте как се посреща празника там, какво се слага на трапезата и какви обреди се изпълняват и до днес.
Бъдни вечер в Родопите
На Бъдни вечер (24 декември) се прави първата кадена вечеря, т. е. трапезата се прекадява с тамян. Това е един от най-тачените семейни празници в Родопите. Няколко дни по-рано, стопанинът на дома отсича дебело дърво за бъдник, който да гори в нощта на Бъдни вечер.
Родопската трапеза на Бъдни вечер
Щом дойде време за вечеря, нечетният брой ястия се нарежда върху чиста и нова кърпа. В миналото тя се е слагала направо на пода или върху трикрака масичка. На трапезата традиционно присъстват – сарми, фасул, сушени плодове, пшеница, подсладена със сусам и орехи (кешкек). Слага се и меден съд, пълен със сурови зърнени храни и запалена свещ. Централно място на родопската трапеза заема хлябът. Той винаги е богато украсен, а всеки елемент крие символика – кръст, кръг, бобови зърна, гега, грозде и други. В него се слага и сребърна монета – на когото се падне, ще бъде здрав и честит през цялата година! За коледарите се приготвят специални краваи и колаци, украсени със сушени плодове и орехи. На трапезата се поставя и кесията на чорбаджията, за да е изобилна новата година и да се множат парите!
Обреди на Бъди вечер в Родопите
В нощта на Бъдни вечер се събота цялото семейство. Най-старата жена запалва свещта върху обредния хляб (питката) и прекадява храната, след това всички стаи на дома, обора, градината, добитъка и двора. Старите българи вярват, че така се пропъждат злите сили, които се спотаяват в нощта. Питката се разчупва от стопанина на къщата и на всеки се раздава по парче. По време на вечерята, никой не бива да става от масата. След края ѝ всички трябва да се изправят едновременно, за да узреят житата по едно и също време. Трапезата не се раздига, а огънят се поддържа през цялата нощ. По горенето на бъдните се гадае каква ще е следващата година. А пепелта от него се запазва, за да се напръскат с нея лозята и нивите за плодородие.
Коледарите в Родопите
Бъдни вечер плавно преминава в Коледа с идването на коледарите. В Родопите коледуват както млади ергени, наскоро задомени мъже, така и малки момченца. В Смолянско коледуват главно деца, водени от някой баща или учител.
Коледарите носят шарени тояги, ямурлуци и калпаци с забодена китка от чемшир и здравец. С коледарски песни обикалят всички къщи в селото и благославят всяко семейство. За благодарност на наричанията им коледарите се даряват с колаци, брашно, яйца и сланина. Коледарските групи не влизат само в онези къщи, където е починал човек преди по-малко от година.
Коледа в Родопите
В Родопите Коледа се нарича още „Годишов ден“, т.е. важен, бележит празник. Тогава се прави един слабо известен ритуал „каладосване“. Той е специално за момите, на които им е време да се задомят. По-популярен е в Източни Родопи. Там, в нощта срещу Коледа, момите се събират и отиват на реката, където символично засяват жито. Вярва се, че през нощта всяка от тях ще сънува бъдещия си жених.
Денят на Коледа в Родопите е ден на празненства и богати трапези. На тях присъстват качамак, баница, коледен тутманик и пататник, пълнена кокошка, руйно вино и други вкусотии. Малки и големи се веселят, вият се кръшни хора, а тон на празненството задават гайдарите! Те са на почит в цялата Родопа планина, но най-вече в Западни Родопи. Едни от най-добрите гайдари са в района на село Широка лъка и село Гела, в което всяка година се провежда гайдарско надсвирване.
Коледа в Родопите е празник на доброто, на семейството, на надеждата. Тя е повод всеки да се завърне в дома, независимо колко далеч го е изпратил животът!
Ние от къщи за гости „Панорама“ ви пожелаваме светли и уютни празници!