Какво свързва Орфей със село Гела ?
Защо все по-често в Орфеевия свят се намества село Гела.
Това смолянско село е в подножието на най-високите родопски върхове: Перелик (2191 м) и Карлък (2188 м).
Чрез смолянското село Гела, което има древност от 3300 години, се разкриха и други съименни села и градове, свързани помежду си. Най-древно е родопското село Гела, следва гр. Гелион – Гърция, унищожен при 7 земетресение, след това гр. Гела – Сицилия, и Гелатският манастир – Колхида, Грузия. По един или друг начин тези едноименни се- лища са свързани с паметта на Орфей и с Похода на агронавтите до Колхида (XIII в.пр.н.е.).
През 1890 г. немският професор Фуртванглер, при разкопки, открива в гр. Гела – Сицилия, ваза с изображение на Орфей. Вазата сега се намира в гр. Берлин, Германия. На нея Орфей е изобразен с лира в ръце, седнал на скала, по време, когато свири, а четирима траки са заслушани в него. Вазата се нарича „Траки, заслушани в Орфей“. Репродукция от това изображение държа от десетилетия в дома си. И винаги съм смятал, че в това изображение има неразкрита загадка.
Отначало много професори (български и чуждестранни) датираха времето на Орфей в различни векове. Това водеше до много спорове – историческа личност ли е Орфей? Всеки от професорите държеше на своето, но никой не допусна, че има ПЕТИМА ПОЕТИ С ИМЕТО ОРФЕЙ. Години се лутах докато ги разгранича: Орфей Родопееца (XIII в. пр. н. е.), Орфей Епименид от остров Крит, Орфей от Кротон, Орфей от Камарина, Орфей от Атина (VI в. пр. н. е.). Като ги разгра- ничаваме, можем да определим историческото им време – на всеки поотделно. Думата „Родопееца“ не е измислена от мене. Търсех я като раз- граничителен белег. Тя е изписана от ръцете на великите римски поети Вергилий и Овидий. Те пишат:“родопска вис“, „заридаха родопски вершини“ (за Орфей), „Орфей Родопееца“ и други. Питагор и Питагорейската школа възкресяват паметта на Орфей в Сицилия. Те го извеждат от забрава – векове преди тях Орфей е убит, храмовете разрушени, книгите изгорени. Но през VI в.пр.н.е. запалват и Питагорейската школа и от 40 ученици на Питагор в умишлено запаления пожар изгарят почти всички питагорейци. Оцеляват само двама-трима. Те и техните потомци създават творби, в които кодират изпепелените тайни. Изображението на Орфей от Гела – Сицилия, вълнува много.
Село Гела – свещенното селище
Село Гела е в подножието на най-високите родопски върхове Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м.) Които са се изкачвали в тази най-висока част на планината знаят какви библейски гледки се откриват отгоре. В древността Родопите са били най-гъсто населената планина. Сърцевината на планината са обитавали бесите. Тук те са създава- ли песните си, тук са пазели светилищата си, тук са съхранявали тайните на посветените. Наричат Гела – Долината на чановете и песните. Един поет ще изрече за този край:“Аз дойдох тук да изпея „Бяла съм, бяла, юначе“, да се надигна на пръсти и да це- луна синьото небе“. Гела е украшение на Перелик и Карлък. То е бялата брошка на връх „Орфей“ (Шилестата чука). Тук е най-дълбокият и силен корен на кукерите – жив остатък от шествията на Дионис. Про- чутите широколъшки и гелски песяци всяка пролет възвестяват с шумни тържества жизнелюбието на планината. Христо Вакарелски отбелязва, че тук, от Гелската тераса, ку- 21 керският празник се разпространява към Бачково, Куклен, та чак към Карлово, Панагюрище и Перник. От тук този празник тръгва и на юг – към Гърция (прочутият Дионисов театър от южната страна на Акропола – Атина). Село Гела е едно от най-древните селища на картата на Ро- допите. То е съществувало в Орфеевото време (XIII в.пр.н.е.). Малко са селата в нашата страна, които имат своя непрекъсната история от 3300 години
При разкопки в село Гела бяха открити
хокерни погребения (“седнати“ – както ги наричат родопчани). Открити бяха надгроб- ни могили край махала Заевите. Съхранени са много тракски урни и други експонати от XIII в.пр.н.е.: лабрис (двойна брадва), фибу- ли, гривни, бронзов нож с врязана геометрична украса, харонов обол (монета в устата на мъртвия) и много други. През 1922 г. в с. Триград е открита голяма фигура от бронз – „Статуя на Дионис“ – с високи обувки. Открита е и оброчна плоча на Дионис до Смолянските езера. Статуетка на Дионис и Хермес е намерена и в местността Забрал край Девин. Две плочи с неразчетена писменост бяха открити и в с.Мугла. Всичко това подсказва за Орфеев пръстен около село Гела , в който се е тачел култът към Дионис. Еврипид в трагедията си „Вакханки“ признава светилищното първенство на траките в Родопите и въвежда Дионис в Тива. Той – Еврипид – предсказва:“Ти ще го съзреш и на Делфийските скали да скача с факли по двувърхия Парнас и да размахва тирс бакхи- чески и ще бъде велик за Елада“. Онова, което е било реалност за Родопите, все още е било бъдеще за Гърция. По-късно, тук, до стените на Акропола гърците изграждат Дионисовия театър, запазен и днес – с 20 000 места. Край Гела, Смолянско, все още личи древният път на юг, на- речен Ломът. До връх Турлата бе открита скална рисунка. Този древен път прехвърля връх „Орфей“ и води на юг към Бяло море. (В древността това море се е наричало Тракийско море, отбеляза- но на старите карти). Пътят идва от Филипопол (Пловдив), върви по билото на Чернатица, и се спуска към морето. Затова проф. 22 Иширков пише: „Няма съмнение, че много тракийска кръв тече в жилите на родопчани“. Ето какво пише Херодот:“Бесите са населявали южните страни на Родопите и служили като жреци на другото тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родо- пите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена“.
Бесите и сатрите запазват свободата си – те са в най-високата част на планината. Тук празниците „карнеи“ отначало били в чест на Орфей, а по-късно в чест на Аполон. Те са били музи- кални и имат Орфеево начало. Жреците-заклинатели, свързани с музикалното изкуство, също се наричали „карни“. Нека цитираме и проф. Велизар Велков, носител на Херде- рова награда: „За древните Родопите били свързани и с прочутото светили- ще на Дионис, разположено на висок връх в земята на бесите, и досега нелокализирано със сигурност. Светоний (края на I – на- чалото на II век) разказва, че когато Октавий, бащата на бъдещия император Октавиан Август, посетил през 60 – 59 г. пр.н.е. това светилище в свещената гора на Дионис се допитал до оракула на божеството за съдбата на сина си по ваврарски обряд, това му било потвърдено от жреците (че синът щял да стане господар на целия свят) понеже след като виното се разляло върху олтара, такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре над върха на светилището, чак до небето – едно знамение, подобно на това, което получил само Александър Велики, когато принесъл жертва на този същия олтар“. Александър Македонски е бил в светилището на Дионис в Родопите през 335 г.пр.н.е
Знаците от село Гела
В книгата „Гела – Орфеево цвете“ публикувах изображени- ето на скална рисунка в близост до връх Турлата. Единствен учен, който прояви интерес към тази древна рисунка бе Л.В. Шапошникова – директор на Централния музей „Николай Рьорих“ в Москва, Русия – сродница на Николай Рьорих. Тя дойде от Индия, за да види Родопите – Орфеевата планина, и посети село Гела. Нейната датировка на тази скална рисунка е XV – XIV в.пр.н.е. В книгата си „Орфей и Европа“ публику- вах произхода на думата „Европа“ – тя е от езика на траките. Нека да сближим четири думи, за да усетим съзвучието на родствените думи: Калиопа, Меропа, Родопа, Европа. Кали- опа – майката на Орфей, означава „сладкопееща“. Меропа – днешният Смолянски край – означава „великопееща“. Родо- па – Орфеевата планина – означава „Пееща роза“. А Европа – съседната провинция на изток от Родопа (между Марица и Странджа) означава „Широкопееща“. Да приложим тук древна карта, на която ясно е изписано: „ЕВРОПА – ТЕМА ОТ ТРАКИЯ“
Орфей пренася азбуката от Египет в Родопите
Издълбаните 978 букви включват коптски букви, финикийски, много кирилица, гръцки и латински букви (малко). Това сякаш наистина е подложката, върху която са работили светите братя Кирил и Методий. Чрез пренесените от Орфей букви ние сме дали писменост на цяла Европа, а чрез Кирил и Методий – сме дали писменост на славянския свят. Рухва досегашното научно убеждение, че траките са били „безписмен и безкнижен народ“. Плочата от села Гела доказва, че бесите са имали писменост. Отначало тя е била само за пос- 34 ветените. А когато се опитали да я разпространят, за да обединят траките, Орфей е бил убит и мисията – осуетена. Тази плоча е била укривана много пъти: Веднъж по време на римляните – покорители на бесите. Втори път при покръстването на България (тогава са се унищожавали езическите книги). Трети път по време на вековното османско иго. И четвърти път – точно на 20 юли 1881 година, когато за същата плоча отново е напра- вено скривалище. Укриването е датирано и на самата плоча. То е станало на връх Илинден -–20 юли. Плочата се смята за свята и свещена. Чудно е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: „Жреците разполагат с купища книги на Орфей“. В Родопите, а сетне и на остров Самотраки е бил създаден свещеният език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Между бесите от Родопите и коптите от Египет (коренното население на Египет) е имало непрекъснат мирен съюз и взаимно подпомагане. Орфей – „най-великият смъртен поет и музикант на света“ – реформирал коптската азбука, създал нова азбука, а първият родопски епископ Никита Ремесиански (Vвек) превел Библията на Бески език. „НИЕ СМЕ ИМАЛИ „БИБЛИЯ БЕСИКА“. Думите в надписа от села Гела не са разграничени. Не са раз- граничени и изреченията. Всичките 978 букви са едно до друго. Ако можех да открия само една бримка, плетивото от букви ще започне да се разплита.
Орфей е тук – като сълза и нота.
Орфей е тук – въздишка и роса.
Мелодия и песен на живота.
Стозвучие в родопски небеса.
Българино, ти сега си нисък, защото си паднал на ко- лене. Стани и върви, стани и лети. Огледай се в детската сълза и запей Орфеева песен. България ще пребъде, защото е божествена.
Автор: НИКОЛА ГИГОВ